Partenaires

Sorbonne Paris IV CNRS


Rechercher

Sur ce site

Sur le Web du CNRS


Accueil du site

Résumés RES 81 - Fascicule 2-3

RES 81/2-3

FOREWORD / ПРЕДГОВОР

Language and Literature in Bulgaria from 1989 to 2009 Liberation, Experimentation and Disobedience

Although many observers used to believe that the communist government would last forever, in spite of its visible fading away, twenty years have already passed since its collapse, once deprived of the support of its soviet ‘elder brother’. As a result of the changes, a new Bulgaria is born after forty-five years of ‘lethargy’, a metaphor created by the Monk Paisij of Hilendar in 1762 in his History of Slavs and Bulgarians. The country now goes through a long and hard period of ‘transition’ which is another long-lasting image in Bulgaria.
Once released from censorship and self-censorship, from ideology and the stranglehold of the communist party on cultural life, both language and literature disclosed in Bulgaria a dynamic and changing picture, not always easy to understand. Twenty years, however, represent a long enough period to be able to give a first review and to detect a periodization of change, thanks to articles written by Bulgarian and French scholars : Plamen Dojnov ( « Bulgarian literature after 1989 : orientation of the debates, biased debates »), Violeta Dečeva (« Fragmentation of the self : the new Bulgarian drama after 1989 ») and Marie Vrinat-Nikolov (« Remembrance of 1989 and post-communist litera¬ture : how to drown out the deafening silences of History ») concerning literary process ; Nadège Ragaru (« Bulgaria’s State Security files : Unfolding socialism’s multiple tempo¬ralities ») concerning the files ; Vladko Murdarov (« How the literary norms were ruined in 20 years (twenty examples) », Snejana Gadjeva (« Turkisms in the « liberat¬ed » Bulgarian language : a source of neology »), Guéorgui Armianov (« Slang and linguistic transformations in Bulgaria after 1989 ») and Krasimir Stojanov (« The linguistic challenges of the discourse of Bulgarian mass media after the changes of 1989 ») about the changes that occurred in Bulgarian language.

Българският език и литература между 1989 и 2009
Oсвобождение, експериментиране, трансгресия

Изминаха вече 20 години откакто комунизмът, считан от мнозина за непоклатим въпреки признаците на явно залиняване, рухна от самосебе си, лишен от подкрепата на « съветския брат ». Новата България, която се роди от промяната след 45 години « летаргичен сън » според метафората, създадена от Пайсий Хилендарски в неговата История славянобългарска (1762), претърпява дълъг и мъчителен « преход » (друг траен образ в българския дискурс). Освободени от натиска на цензурата и на автоцензурата, от идеологическите догми и от контрола, упражняван от българската комунистическа партия върху целия културен живот, българският език и литература представляват динамична, подвижна и напоследък трудно обозрима картина. Двайсет години обаче ни се струват достатъчни, за да опитаме едно предварително обобщение и периодизация на настъпилите промени благодарение на проучванията на български и френски специалисти : за литературните процеси – Пламен Дойнов (« Българската литература след 1989 година : дискусионни тенденции, тенденционни дискусии »), Виолета Дечева (« Фрагментаризирането на субекта : новата българската драма след 1989 г. »), Мари Врина-Николов (« Памет за 1989 и пост-комунистическа литература – как да се покрият гърмящите мълчания на историята ») ; за досиетата – Надеж Рагарю (« Досиетата на българската Държаваната сигурност : преплетените времена на социа¬лизма ») ; за промените, настъпили в езика – Владко Мурдаров (« Как разрушихме книжовните норми за 20 години (20 примера) »), Снежана Гаджева (« Турцизмите в “освобо¬дения” български език : източник на неологизми »), Георги Армянов (« Жаргонът и езиковите промени в България след 1989 година ») и Красимир Стоянов (« Езиковите предизвикателства на българския масмедиен дискурс след Промените от 1989 г. »).

Avant-propos
La langue et la littérature bulgares de 1989 à 2009 : libération, expérimentation, transgression

Vingt ans déjà se sont écoulés depuis que le régime communiste, que beaucoup s’accordaient à penser indéboulonnable malgré les signes d’essoufflement visibles s’effondrait de lui-même en quelque sorte, privé de l’appui du « grand frère » soviétique. La Bulgarie nouvelle, qui est née des changements après quarante-cinq ans de « léthargie », selon la métaphore créée par le moine Pajsi de Xilendar dans son Histoire slavo-bulgare (1762), traverse une longue et difficile « transition » (autre image durable en Bulgarie).
Libérées des contraintes de la censure et de l’auto-censure, du dogme de l’idéologie et de la mainmise du parti communiste sur la vie culturelle dans son ensemble, la langue et la littérature bulgares offrent un paysage dynamique et mouvant qu’il n’est pas toujours aisé de suivre. Vingt ans, cependant, est une période suffisante pour tenter de dresser un premier bilan et d’esquisser une périodisation du changement, grâce aux articles de chercheurs bulgares et français : Plamen Dojnov (« La littérature bulgare après 1989 : tendances des débats, débats tendancieux »), Violeta Dečeva (« Le drame contemporain bulgare dans le miroir du monde actuel »), Marie Vrinat-Nikolov (« Mémoire de 1989 et littérature post-communiste : couvrir les silences fracassants de l’histoire ») en ce qui concerne les processus littéraires ; Nadège Ragaru (« Les dossiers de la Sûreté d’État bulgare : le communisme dans les pliures du temps ») sur les dossiers ; Vladko Murdarov (« Comment nous avons détruit les normes standard en vingt ans (vingt exemples) »), Snejana Gadjeva (« Les turcismes dans la langue bulgare « libérée » : une source de néologie »), Guéoegui Armianov (« L’argot et les changements linguistiques en Bulgarie après 1989 »), Krasimir Stojanov (« Les défis linguistiques du discours des mass-médias bulgares après les changements de 1989 ») à propos des changements qui ont lieu dans la langue bulgare.


ARMIANOV Gueorgui
Institut national des langues et civilisations orientales, Paris

RES 81/2-3

Slang and Linguistic Transformations in Bulgaria after 1989

This article examines the transformations which affected Bulgarian language during the last twenty years, the changes that took place after the fall of the communist regime, and the process of democratization of all linguistic domains. The focal point is set on social dialects – corporative slang, professional jargons, and criminal argot – which also went through significant renewal. The corporative slang of students and school pupils left its position of a second-class, corrupted linguistic phenomenon assigned to it by the communist ideologues, and took its natural place in the media, cinema, literature, and even in political debates. Professional jargons were significantly transformed and democratized too and new types of criminal argot appeared. Great transformations occurred within all sociolects : their vocabulary and grammar were largely modernized, many words and phrases linked to the old regime were replaced, new ones emerged, forgotten ones revitalized, grammatical models and rules created. However, this specific linguistic renaissance not only liberated and emancipated the social dialects but led to their excessive use and misinterpretation and raised questions about their stylistic function and use, their educational role and about the culture of speech. Answers to these questions often provoked passionate debates.

Жаргонът и езиковите промени в България след 1989 година

Статията разглежда развитието на бъл¬гарския език пред последните 20 години, промените, настъпили след смяната на политическия режим, демократизацията на езиковите изяви. В центъра на вниманието са социалните диалекти – групови говори, професиолекти и криминално арго – които претърпяват също значителни промени. Младежките жаргони напускат отделеното им от предишните идеолози място на развалени, долнокачествени прояви езика и се настаняват осезателно в речта на хората, в литературата, пресата, радиото, телевизията, киното, дори и в политическите дебати. Професионалното арго се модернизира и европеизира, появяват се нови криминални социолекти. Промени настъпват вътре в самите социолекти : активно се подменя лексикалният им фонд, отпадат думи, свързани с предишния социално-политически контекст, раждат се нови, възкресяват се излезли от употреба изрази и форми. Този социолектен ренесанс, обаче, не само разкрепостява езика, но и поражда редица въпроси, като например за чистотата на езика, за стиловете и тяхната употреба, за езиковата култура и образованието, чиито отговори често предизвикват горещи дискусии.

European Social Dialects and the Linguistic Contacts ‘East-West’

This dissertation examines the evolution of European social dialects since their first appearance in the ancient times until nowadays. It analyses the languages/slangs of France, Great Britain, Bulgaria, Russia and Serbia, as well as, to a smaller degree, of some other Slavic countries such as Croatia, the Czech Republic and Poland.
The appearance of the first social dialects (slang, jargons and argots), their evolution and internal transformations are described in detail. Particular attention is paid to the linguistic, social and psychological nature of these linguistic formations.
The major part of the thesis is dedicated to semantic methods and techniques (metaphor, metonymy, synecdoche, hyperbole, enantiosemy) and to grammatical processes (suffixation, ellipse, word games) used by speakers for the creation of new words, expressions and meanings in all types of sociolectes –corporate, professional or secret. Is also examined in details the role of the context as well as different linguistic influences exercised on some social dialects in Eastern Europe.
The final part of the work is dedicated to the slang lexicographic tradition in Europe. Positive points as well as errors and weak¬nesses, problems and their solutions are presented in order to lay a solid basis for the elaboration of a lexicographic model in the field of European sociolectes. The bibliography comprises nearly 300 titles in French, English, Bulgarian, Russian, Polish, Czech, Serbian, Croatian, Slovak, German, Turkish and Spanish. At the end of the study, one can find several indexes and appendices – of authors, terms and examples used in the study, front pages of books on slang and the surveys used to collect linguistic data.

Европейските социални диалекти и езиковите взаимоотношения „Изток-Запад”

Дисертацията изследва европейските социални диалекти от тяхното раждане през Античността до наши дни. Разгледани са редица страни и техните езици, като : Франция, Великобритания, България, Русия, Сърбия, както и някои други славянски страни като Хърватска, Чешката република и Полша.
Появата на първите социолекти, тяхното развитие и тяхната съдба през вековете са детайлно представени. Специално внима¬ние е отделено на езиковата, социалната и психологическата същност на тези езикови подсистеми на даден национален език.
Основната част от дисертацията е посветена на семантичните методи и фигури (метафора, метонимия, синекдоха, хипербола, енантиосемия и др.) и на формалните процеси (суфиксация, елипса, елизия, игра на думи), използвани от носителите на определен социолект за създаване на нови думи, изрази и значения. Пространно са изследвани и ролята на контекста в изграждането и разбирането на дадени лексикални единици, както и езиковите влияния върху някои социални диалекти в Източна Европа.
Последната част от работата е посветена на лексикографската практика в областта на социалните диалекти в Европа. Посочени са постиженията в тази област, както и грешките, слабостите, проблемите и тяхното възможно решение, с цел да се изгради солидна база за създаването на лексикографска концепция, която би била прак¬тически приложима за различни европейски социолекти. Библиографията съдържа близо 300 произведения на френски, английски, български, руски, чешки, полски, сърбо-хърватски, турски, испански и др. В края на дисертацията са включени приложения и индекси : на цитираните автори и термини, на примерите, на заглавните страници на някои издадени книги по въпросите на социо¬лектите, както и на някои анкети, използвани за събиране на лексикален материал.


DEČEVA Violeta
Institut de recherche sur les arts (Académie bulgare des sciences)
Université Saint-Clément d’Ohrid
Nouvelle Université bulgare, Sofia

RES 81/2-3

Fragmentation of the Self
The New Bulgarian Drama after 1989

After the fall of the Berlin Wall, the changes that occurred in our post-industrial societies, the economic and cultural globalization, the invasion of new media and means of communication, the changes in the social system and the media, all these events considerably influenced Bulgarian dramatic art and its process. The cost of freedom has been much higher than expected. Dramatic art has also been ‘dramatically’ affected : post-modernism has reached its limits, new and unexpected issues have come to light as well as new research on aesthetics. What is interesting in our new societies is precisely this new process, invisible, hard to perceive and to characterize, confused. — The purpose of this study is clearly to present the new Bulgarian drama in the light of the important changes that occurred after 1989, to show the logical parrallel between the changes and the cultural continuum of the Bulgarian dramaturgy and to analyze the innovations in the Bulgarian society due to the revolutionary changes during the transition period from communism to democracy. The relationship between Man and society, so important in the field of theatre is our starting point for the study of subjects, authors and important plays. We want to show in this study that the most important point for the new Bulgarian drama after 1989 is the fragmentation of the self.

Фрагментаризирането на субекта _Новата българската драма след 1989 г.
Промените в постиндустриалните общества, настъпващата икономическа и културна глобализация, навлизането на новите медии и комуникации, трансформацията в социалните и медийните системи оказаха огромно влияние върху писането на пиеси, върху процесите в драматургията след Падането на Стената. Цената на свободата бе неочаквано висока. Не по-малко « драматични » бяха промените в писането на драматургия – постмодернизмът достигна своите граници, появи се драма с нео¬чаквани теми, с нови естетически търсения, с интерес именно към невидимите, трудно уловимите и трудните за дефиниране, тъмни процеси в новите общества.
Целта на изследването на новата българската драма след 1989 г. е да я представи от гледна точка именно на сериозните промени в нея. Тоест, да проследи логиката на промените в светлината на вътрешно-културния континюитет в българската драматургична традиция и да анализира радикално новите пробиви в нея, идващи в резултат на революционните промени в българското общество от времето на пре¬хода от комунизъм към демокрация. Анализират се теми, автори и главни произ¬ве¬дения от гледна точка на централната за драматичния текст/за театъра връзка между човека и обществото. В този смисъл, като основен за новата българска драма след 1989 г. в студията се разглежда процесът на фрагментаризирането на субекта.

Le drame contemporain bulgare dans le miroir du monde actuel

Les changements qui se sont produits dans les sociétés postindustrielles, la globalisation économique et culturelle, l’invasion des nouveaux médias et moyens de communication, la transformation des systèmes sociaux et médiatiques, tout cela a exercé une influence énorme sur la dramaturgie et ses processus après la chute du Mur de Berlin. Le prix de la liberté s’est révélé beaucoup plus élevé qu’on ne s’y attendait. Non moins „dramatiques“ furent les changements qui affectèrent l’écriture dramaturgique : le postmodernisme a atteint ses limites, des thèmes nouveaux et inattendus sont apparus, de nouvelles recherches esthétiques, l’intérêt s’est porté justement sur les processus à la fois invisibles, difficiles à percevoir et à définir, confus, en œuvre dans les nouvelles sociétés. L’objectif de cette étude du nouveau drame bulgare de l’après 1989 est de le présenter précisément du point de vue des sérieux changements qui s’y sont produits. De suivre la logique des changements à la lumière du continuum culturel interne à la tradition dramaturgique bulgare, et d’analyser les nouvelles percées résultant des changements révolutionnaires qui se sont fait jour au sein de la société bulgare durant la transition du communisme à la démocratie. Sont analysés des sujets, des auteurs et des pièces majeures, du point de vue de la relation, centrale pour le texte dramatique / le théâtre, entre l’homme et la société. En ce sens, ce qui apparaît comme fondamental pour le nouveau drame bulgare, après 1989, dans cette étude, c’est la fragmentation du sujet.


DOJNOV Plamen
Nouvelle Université bulgare, Sofia

RES 81/2-3

_ Bulgarian Literature after 1989
Orientation of the Debates, Biased Debates

The aim of this article is to put into perspective the main characteristics of Bulgarian literature of the post-1989 period and to emphasize the most recent leanings in order to be able to observe the similarities and differences between, on the one hand, the cohesion of the post-communist period (we call it ‘the Second Republic’ and on the other hand, the three sub-periods that we can detect within this large period : the end of an old era (from 1990 to 2000), the transition era (from 2000 to 2003/2004) and the dawn of a new era (after 2004).
The author reflects both on poetry as a specific field of study and on literature as a whole after 1989. In the 1990s, poetry was the main genre, but progressively its importances fades away during the ‘end of era’ period and is more and more marginalized at the beginning of the 21st century, in favor of prose and particularly fiction.

Българската литература след 1989 година : дискусионни тенденции, тенденционни дискусии

В рамките на тази сатия ще се опитам да съположа главните черти, характеризиращи българското литературно поле след 1989 г. с най-новите тенденции от последните годи¬ни (след 2005 г.), за да откроя онези прилики и разлики, които ни дават основание да говорим, от една страна, за единство на пост-комунизма – или периода на Втората българска република – , а от друга страна, за вътрешните му разграничения на отделни фази : краевековие (1990 – 2000 г.), междувековие (2000 – 2003/2004 г.) и начало на века (след 2004 г.).
По-нататък ще става дума колкото за поезията като специфично поле за текстови практики, така и за цялата българска литература след 1989 г., в която се помества поезията – доминираща в жанровите йерархии през 90-те години, леко отстъпваща в междувековната фаза и все по-категорично маргинализирана в първите години на ХХІ век за сметка на белетристиката и най-вече на различините романови форми.

La littérature bulgare après 1989 : tendances des débats, débats tendancieux

Dans le cadre de cet article, je tenterai de mettre en perspective les principales caractéristiques du champ littéraire bulgare de l’après-1989 avec les tendances les plus récentes de ces dernières années, afin de cerner les ressemblances et les différences nous permettant de distinguer, d’une part l’unité de la période post-communiste (ce que j’appelle la Seconde république), d’autre part les sous-périodes internes qui la jalonnent : fin de siècle (1990-2000), inter-siècles (2000-2003/2004) et début de siècle (après 2004).
Seront abordées, dans les lignes qui suivent, aussi bien la poésie, en tant que champ spécifique de la pratique textuelle, que la littérature dans son ensemble après 1989 : la poésie est le genre dominant dans les années 1990, avant de céder un peu de terrain dans la phase de fin de siècle et d’être de plus en plus marginalisée durant les premières années du XXIe siècle, au profit de la prose et surtout des différentes formes romanesques.


GADJEVA Snejana
Institut national des langues et civilisations orientales, Paris

RES 81/2-3

Turkisms in the ‘Liberated’ Bulgarian Language : A Source of Neology

This study examines the neological ability of the Turkisms, which represent one part of the Bulgarian lexicon, in the context of the ‘liberation’ of the language. It provides an analysis of the productivity of Turkisms over the past twenty years, from the point of view of the formation of new lexical items and the adoption of new meanings. It also discusses the emergence of new usages in which these lexical items specialize.

Турцизмите в « освободения » български език : източник на неологизми

Настоящото изследване си поставя за цел да проучи способността на турцизмите, като част от българската лексика, да служат за основа при създаването на неологизми в контекста на « освободения » език. То предлага анализ на производността на турцизмите през последните двадесет години от гледна точка на образуването на нови лексикални единици, добиването на нови значения. Изследването обсъжда също така появата на нови употреби, в които турцизмите се специализират.

Turcisms in the Contemporary Bulgarian Language

In this thesis we study the lexical borrowings from Turkish to Bulgarian, commonly referred to as turcisms. The study aims at investigating about the existence of new uses of turcisms. For this purpose, it is based on a corpus selected from contemporary Bulgarian literary works, and supplemented by examples from contemporary newspapers. We also refer to other available lists of turcisms made in the past in order to identify possible changes in the use of these loanwords.
The work consists of five chapters. The first raises the issue of defining the concept of linguistic borrowing and determining the criteria for its analysis. The second chapter is devoted to the elucidation of the social context in which the language contact occurs, its particularities and its impact on the nature of the loanwords. The third chapter sets turcisms in the context of other changes of the Bulgarian language caused by its contact with Turkish. It provides an inventory of turcisms and comments on their classification. The fourth chapter is devoted to the phonetic, graphic, morphosyntactic, semantic and functional changes of the turcisms in Bulgarian. It also analyses the ability of turcisms to serve as a basis of lexical neologisms in Bulgarian. The final chapter offers a reflection on the question of the sense of foreignness expressed by the users towards turcisms.

Турцизмите в съвременния български език

В тази дисертация са изследвани евентуалните нови употреби на турските заемки в българския език. За тази цел е анализиран корпус ексцерпиран от съвременни български литературни произведения и допълнен с примери от днешния печат. Съпоставката му с други налични корпуси служи за изясняването на промените, които претърпяват тези заемки.
Работата се състои от пет части. Първата поставя въпроса за дефиницията на понятието езикова заемка и установяването на критериите за неговия анализ. Втората част осветлява социалния контекст, в който се осъществява езиковия контакт, неговите особености и отражението му върху същността на заетите думи. Третата част разглежда турцимите спрямо други промени в българския език в следствие на контакта му с турския. В нея е направен инвентар на турцизмите, следван от коментар относно класификацията им.
Четвъртата част е посветена на езиковото (фонетично, графично, морфосинтактично, семантично и функционнално) адаптиране на турцизмите в българския език. Тя анализира също неологичната им способност. Последната част обсъжда чувството за чуждост, което изпитват говорещите лица спрямо турцизмите.


MURDAROV Vladko
Académie nationale d’art théâtral et cinématographique, Sofia

RES 81/2-3

How the Literary Norms Were Ruined in 20 Years (20 examples)

Since 1989 the norms and rules of the literary language have been considerably destroyed. The processes at play have affected spelling, orthoepy, grammar and lexis. At present, linguists are concentrating on codifying the most appropriate norms with respect to the current state of the language system, so that the literary language could continue to be the representative form of the national language and the most effective means of verbal communication.

Как разрушихме книжовните норми за 20 години (20 примера)

След 1989 година до голяма степен бях разрушени нормите на книжовния език и техните правила. Това важи за правописната и правоговорната система, за граматиката и речника. В момента езиковедите се стремят да кодифицират онова, което е най-подходящо за съвременността, за да може книжовният език да продължава да бъде представителната форма на националния език и чрез нея да се осъществява най-пълноценна комуникация.


RAGARU Nadège
Centre d’études et de recherches internationales
Sciences Po, Paris

RES 81/2-3

Bulgaria’s State Security Files
Unfolding Socialism’s Multiple
Temporalities
In December 2006, a socialist-led majority passed a law to open the files of the former State Security on the eve of Bulgaria’s EU integration. The aim of the present article is to explore the social and political mobilizations that led to this apparently paradoxical outcome. The purpose is also to examine precisely the various social constructions of the issues at stake about declassifying information concerning the deeds of the former State Security apparatus. In so doing, the paper brings into relief the two following arguments : although the wish to expose the crimes of the communist regime has constituted the key objective for several social actors who had been working for a long time for the declassification, this particular understanding of the problem has been combined with a search for greater transparency in a young democracy or for a more efficient struggle against organized crime. In fact, over the past twenty years, dominant readings of the question of the State Security files have moved from an assessment of the communist past to a wish to reveal the evils of the post-communist transition – i.e. state capture. This slow move is the key to explain how a concensus on the opening of the files was finally reached. As a result, and this is our second point, when we consider the ways in which the past is narrated through the issue of the communist archives, we need to take into account several temporalities : the pre-communist and communist pasts, the recent transition period and present-day developments. The question of the archives has led to a rethinking not only of the communist experience but more broadly of Bulgaria’s political history.

Досиетата на българската Държаваната сигурност
Преплетените времена на социализма

През декември 2006, в навечерието на присъединяването на България към ЕС, едно оглавявано от социалистите мнозинство прокара закон за отваряне на досиетата на бившата Държавна сигурност. Настоящата статия има за цел да изследва обществените и политическите нагласи, които доведоха до този – на пръв поглед парадоксален – резултат. По-точно разглежда различното социално конструиране на проблемите, заложени в разсекретяването на информацията за делата на апарата на бившата Държавна сигурност. Правейки това, текстът развива аргументацията си в две посоки. Първо, въпреки че желанието да се изобличат престъпленията на комунистическия режим беше основната цел на онези социалните актьори, които работиха в продължение на години за разсекретяването, това конкретно схващане на проблема беше допълнено от търсенето на по-голяма прозрачност в младата демокрация или на по-ефикасна борба срещу организираната престъпност. На практика през последните двайсет години доминиращото разбиране на въпроса за досиетата премина от оценка на комунистическото минало към желание да се разкрият злодеянията на посткомунистическия преход – т.е. превземането на държавата. Този бавен ход е ключов за обяснението на това как в крайна сметка се достигна до консенсус за отварянето на досиетата. Второ, като резултат, когато преценяваме начините, по които миналото бива разказвано през проблема за кому¬нистическите архиви, трябва да се вземат предвид няколко периода (предкомунистическото и комунистическото минало, близкото минало на Прехода, сибитията от настоящето), доколкото въпросът за архивите доведе до преосмисляне не само на опита от комунизма, но и в по-широк план на политическата история на България.


STOJANOV Krasimir
Université Saint-Clément d’Ohrid, Sofia

RES 81/2-3

The Linguistic Challenges of the Discourse of Bulgarian Mass Media after the Changes of 1989

At the end of 1989, one could feel in the Bulgarian public space a very uncommon and new tension. At the beginning of the changes, in the 1990s, Bulgarians were aware of the huge power of the media in their everyday life. In a totalitarian State, what was written in the newspapers or broadcast on radio or television programmes, had a larger impact than what really happened in everyday life in Bulgaria. Appeared in the country powerful national movements bringing a sharp public expression, wishing to denounce the situation and sometimes full of hatred, and expressed in the form of slogans heard during public demonstrations in large cities, but also of stylistic figures found in the written press which covered these public demonstrations.

Езиковите предизвикателства на българския масмедиен дискурс след Промените от 1989 г.

Краят на 1989 година постави началото на едно изключително напрежение в българската публичност. В началото на Промените – в ранните години на 90-те, българският гражданин живее със съзнанието за огромния авторитет на публицистиката. В тоталитарната държава беше по-важно как¬во пише във вестниците, какво се показва и говори по радиото и телевизията, отколкото онова, което действително ставаше всеки ден в България. Този начин на възприемане на социалността се оказа решаващ в много отношения за по-нататъшната постановка на събитията, определяни като Промените в България. Настоящата статия проследява новия публицистичен и публичен език, който стана знаково измерение на реалността на случващите се – изговаряни / прокламирани / назовавани “промени” ден след ден. Надигна се изблик на мощни общонародни движения на изобличителна, остра, ненавистна публичност на назоваване заявена декларативно по митингите на площадите – и във вид на лозунги, и във вид художествено обмислени стилистични фигури във вестникарския език, който акомпанира площадността.

Les défis linguistiques du discours des mass-médias bulgares après les changements de 1989

La fin de l’année 1989 a marqué le début d’une tension exceptionnelle dans l’espace public bulgare. Au début des changements, et donc des années 1990, le citoyen bulgare vit avec la conscience de l’immense autorité des médias. Dans l’État totalitaire, ce qu’écrivaient les journaux, ce que la télévision donnait à voir et la radio à entendre, avait plus de poids que ce qui se passait en réalité quotidiennement en Bulgarie. Cette manière de percevoir le social s’est révélée décisive à différents égards pour le déroulement des évènements à venir, définis comme les Changements en Bulgarie. Le présent article s’attache à suivre le nouveau langage journalistique et médiatique, devenu une dimension signifiante de la réalité des changements – prononcés / proclamés / nommés – survenant jour après jour. On a vu éclore de puissants mouvements nationaux porteurs d’une expression publique dénonciatrice, acérée, voire haineuse, déclarée ouvertement sous la forme de slogans lors des manifestations sur les places des grandes villes, mais aussi sous la forme de figures stylistiques conçues de manière littéraire dans la langue de la presse écrite qui accompagnait les manifestations publiques.


VRINAT-NIKOLOV Marie
Institut national des langues et civilisations orientales, Paris

RES 81/2-3

Remembrance of 1989 and Post-Communist Literature How to Drown out the Deafening Silences of History Until about 2005, it was hard to find any publication about literature during the com¬munist era or any important work concerning this period. Since then, this astonishing silence has given way to the publication in Bulgaria of several novels and hybrid writings. In the meantime occured not only liter¬ary, but also political and social events which changed the issue : isn’t the real problem in Bulgaria today no longer the institutional, generational, historiographical or literary silence, but the dilemna between the collec¬tive or individual responsability ? To cope with these problems, the author takes into account both the works of Paul Ricœur concerning the excess of memory and the excess of oblivion, the blocked memory, manipu¬lated memory, abusively controlled or obli¬gated memory, and two emblematic books concerning the communist past as seen in the State Security files : The Watched Man by Vesko Branev, and Surveillance and Conditioning : the literary prose of the State security by Žerminal Čivikov.

Памет за 1989 и пост-комунистическа литература

Kак да се покрият гърмящите мълчания на историята Ако до 2005 г. литературният критик можеше да се чуди защо българската литература все още премълчава комунистическото минало, защо все още липсва значима творба за това минало, то оттогава излязоха редица романи и творби с хибриден жанр. Междувременно се случиха лите¬ратурни, но и политически и социални събития, които пренасочиха като че ли проблематиката. Изглежда, сега проблематично е не толкова мълчанието – институционално, семейно-поколенческо, историографско, литературно и т. н. – колкото дилемата между колективна и индивидуална отговорност. Това именно ще бъде анализирано в настоящата статия, която се позовава, от една страна, на развиваните от Пол Рикьор понятия за прекомерна памет и прекомерно малко памет, затормозена памет, манипулирана памет и задължена памет ; от друга страна, на две книги, емблематични за отношението към миналото, отразено в досиетата на Държавна сигурност – Следеният човек от Веселин Бранев и Наблюдение и разработка : Художествената проза на Държавна сигурност от Жерминал Чивиков.

Mémoire de 1989 et littérature post-communiste : couvrir les silences fracassants de l’Histoire

Si l’on pouvait s’étonner, jusque vers 2005, du silence de la littérature sur la période communiste, du manque d’œuvre marquante sur cette période, depuis, plusieurs romans et œuvres au genre hybride ont paru en Bulgarie. Entre temps se sont produits des événements littéraires, mais aussi politiques et sociaux, qui ont infléchi la problématique : et si ce qui faisait réellement problème n’était plus tant le silence (institutionnel, familial-générationnel, historiographique, littéraire, etc.) que le dilemme responsabilité collective / responsabilité individuelle ? C’est ce que cet article veut analyser en s’appuyant d’une part sur les les travaux de Paul Ricœur concernant le trop de mémoire et le trop peu de mémoire, mémoire empêchée, mémoire manipulée, mémoire abusivement commandée ou obligée ; d’autre part sur deux ouvrages emblématiques du rapport au passé communiste tel qu’il se reflète dans les dossiers de la Sécurité d’État : L’Homme surveillé, de Vesko Branev, et Surveillance et conditionnement (la prose littéraire de la Sécurité d’État), de Žerminal Čivikov.